Изглежда, че до началото на годината на Металния плъх (изглежда, че всички вече суеверно са разбрали, че 2020 г. по някакъв начин ще носи това име), хората все по-дълго ще стоят в мрежата. Просто анализаторите още не са го изчислили.
Какво прави средният потребител в Интернет?
Той живее пълноценно като посещава – красиви онлайн магазини, телевизионни предавания, сравнително безопасна комуникация в социалните мрежи. С обременителен и безотговорен чат, който може да бъде прекъснат във всеки един момент, и който няма да има последствия така както в реалния живот.
Можете да изразите себе си в YouTube; да оформите вашето изображение – в стила на обикновени идоли с модерна психопатология; преструвайте се, че търсите нова работа; провеждате семинари по астрален масаж на мозъка; правят се дарения и се чувстват социално отговорни; говорите за съдбата на родината, като внимателно избягвате сблъсък с нея на улицата.
- Огромна част от живота на съвременния човек се е „преместил“ в Интернет. Нека разгледаме по-подробно с какво влизаме в нашата електронна 2020 година.
- Броят на онлайн поръчките през първите шест месеца на годината възлиза на 191 милиона (това е почти целият годишен обем на 2016 г.);
- Увеличение на поръчките за шест месеца в сравнение с първата половина на 2018 г .: + 44% (подобен скок е регистриран за първи път за целия период на наблюдение);
- Средната сметка намаля с 13%, но хората започнаха да купуват онлайн по-често – само на по-малки порции.
- Обемът на онлайн покупките показва увеличение с + 26%.
- Купуването в Интернет – стана по-евтино – дори с плащането за доставка. Самата доставка до регионите се ускори до няколко дни.
Прекият опит в онлайн пазаруването се радва на милиони хора. Не се блъскате в големи супермаркети, търсейки етикети с временна отстъпка; не страдате, като си спомняте в кой край на огромната зала има гъби за мопове, а в коя – котешка храна; не влачите големи и тежки торби със себе си до колата (или дори в градския транспорт) четири пакета от това и това.
И най-важното – как работи процесът на подбор. Тя е коренно различна. С мишка в ръката на масата, с музика в слушалките, вие седите и бавно прелиствате страниците на онлайн магазина, които се зареждат бързо. Четеш като роман, рецензии. В YouTube ще намерите видеоклип с продукт, преглеждате коментарите.
В два или четири познати магазина търсите най-добрата цена. Слагате го в любимите си, изпращате линка на жена си (съпруг, дете). Обсъждане за покупка във вашия дом. Вие избирате как да платите – веднага с карта или в брой при получаване (тези, които са по-големи).
И в един приятен ден пазаруването е малък празник, след като получите SMS и известие по пощата, бавно отивате до пункта за вземане на продукта, който сте поръчали (опцията „по пощата“ губи популярност – те крещят и псуват, а вие трябва да чакате на ред дълго време). Получавате спретнати опаковки за броени минути и също бавно се прибирате вкъщи – за да им се радвате
Опитът от онлайн пазаруването на физически стоки се подкрепя от положителния опит на електронните поръчки и услуги – от банково до доставчик.
Както разбираме, споменатото проучване на търговията не отчита сивата икономическа активност в социалните мрежи. Обемът му вероятно дори не може да бъде оценен от данъчната служба.
Този неформален пазар е в разцвет и се развива яростно, представляващ цифров аналог на „гаражната икономика“. Частично те се пресичат. Частни поръчки за ремонт на автомобили, ремонт на дома, шиене на дрехи, фризьорство, козметични услуги и др. Майстори на колела се събират в социалните мрежи.
Там се продават и ръчно изработени артикули от бижута до музикални инструменти и музикални раници по поръчка до съвременно изкуство.
Конвенционално законното предоставяне на цифрови услуги процъфтява в социалните мрежи: създаване на векторни и растерни портрети от снимки, копирайтинг, самостоятелно „промотиране“ на общности, изграждане на частни сайтове, психологически консултации чрез Skype, продажба на онлайн курсове по най-традиционните и странни начини – от „Photoshop“ до „Как да станем ведическа съпруга“.
С една дума, хората правят малък бизнес в масовите социални мрежи.
До началото на 2020 г. хората буквално живеят в социалните мрежи. Средният брой на месец според проучване е 49 милиона. Първите лидери по брой на публикациите:
Instagram – 169 929;
„Съученици“ – 119 479.
Според компанията около 58% от потребителите съобщават, че им е станало неудобно в социалните мрежи. Жените са преследвани там заради външния си вид, а мъжете – за провал.
Най-агресивните социални виртуални машини са за тийнейджъри на възраст 14 години, мъже и жени на възраст 29–31 години (и изненадващо) мъже на възраст 59 години.
Но въпреки всеки кибертормоз и дискомфорт е значителна част от потребителите, животът в социалните мрежи е в разгара си. Тъй като аудиторията е огромна, в допълнение към споменатите области, приличните пари се въртят в сектора на активността на блогъри-влиятели.
Медийни експерти казват: до 2020 г. степента на доверие на хората в традиционните медии забележимо намалява. Интернет се превръща в основен източник на информация за страната и „… място, където хората прекарват все повече време – те общуват, споделят мнения, дискутират, спорят“.
Най-важната медийна характеристика на социалните мрежи през 2019 г. е да бъдат авторски платформите. Комуникацията между хората се изгражда с помощта на общности и пратеници.
Изследователите обръщат специално внимание на факта, че младите и най-активни потребители в мрежата знаят един или друг чужд език, поради което нямат пречка за достъп до международни ресурси.
Те висят на едни и същи форуми, концентрират се в едни и същи общности, гледат международни премиери едновременно с цялата планета.
В резултат на това младежите стават участници в универсалната информационна и семантична област, „… в която националните характеристики избледняват и остават на заден план“.
Младите хора търсят съзнателно потребление, приемат състоянието на околната среда близо до сърцето си и това е стимул за развитие на икономиката на споделяне – в допълнение към тези, които усложняват интернет платформите. В същото време платформите създадоха основата за формирането на общности, които се характеризират с високо ниво на доверие между членовете, което гарантира надеждността на транзакциите за споделяне.
Вместо резюме:
Развитието на Интернет само по себе си и като част от глобална мрежа, която изпреварва развитието на „физическия“ живот. Усеща се, че имаме две икономики. Единият – с предшестващ монитор; офлайн магазини и потискащи пазари, губещи позициите си не само пред офлайн мрежите, но и пред онлайн търговията на дребно; с остарял ресурс.
Вторият е с много бърз широколентов и евтин интернет; модерни технологии в онлайн търговията; с достъп до световните съкровища на информация и култура; с паралелна заетост; възможността за незабавна комуникация на хора от отдалечени един от друг географски места.
Изглежда стоим с единия крак в миналото, другия – в цивилизованото бъдеще (не без неговите специфични проблеми). В навечерието на 2020 г. фактът, че електронната „Паралелна България“ е по-добра, по-прогресивна, по-привлекателна и започва да ни хваща окото. Има разлика между двата начина на живот – традиционния, който не иска да се откаже, и технологично и частично социално напреднал.
